Божурът е тревисто, многогодишно растение, с голо, право и сочно стебло. Достига височина до 1 метър с оцветяване от бели до тъмночервени цветове. Листата са последователно ( пересто) наредени, тъмнозелени, неправилно нарязани на върха. Цветовете са едри, правилни от прости до кичести, с 5 свободни чашелистчета и 5 - 10 венчелистчета, с многобройни тичинки и с много плодници (от 2 до 8). Семената са обикновено едри, отвън черни, а от вътре белезникаво жълти и лъскави.
Коренът е вретеновиден, грудесто надебелен, отвън червеникаво кафяв, а отвътре белезникав. Божурът е медоносно растение. Корените и цветовете на някои от видовете божури се използват като дрога (лекарство)
Разпространен е из храсталаците и редките гори на височина до 1000 - 1500 метра. Божурите виреят на по – леки почви и не понасят застоялата вода. Срещат се 15 тревисти и дървесни вида, произхождащи от Азия, Европа и Северна Америка. В последните години генното инженерство спомогна за създаването на нови сортове и видове с различни по големина, цвят и кичестност цветни чашки.
Видове и ботанически особености. С най – голямо разпространение в България са видовете: