Paeonia peregrina Mill.
(P. decora Anders)
Див божур – застрашен вид . Произхожда от Балканския полуостров Стеблото е изправено, голо, надлъжно набраздено, достига височина 60 см, с разсечени на 17-30 тънки елептични сегмента зелени листа които на обратнaтa страна са по – светли.
Цветовете са прости и големи до 5 - 6 см, карминеночервени. Чашелистчетата са обикновено 5, нееднакви помежду си. Тичинките са многобройни, с червени дръжчици и жълти прашници.
Популациите са относително многочислени. Божурът се развива из храсталаците и по поляните върху средно мощни, свежи почви. Това е едно от най – красивите и в същото време най – масово унищожаваното.
<p>Географският ареал обхваща Южна и Югоизточна Европа и Югозападна Азия. Видът има широко разпространение из цялата страна, до 1000 метра надморска височина. Разпространен е в редките гори на някои райони на Северна България (местностите „Мющерека” край село Беловец, „Нибоя” и „Божурица”, край село Лятно, „Божурова поляна” на Лисивръхския баир, Ивановски баир край Върбица и други), в Странджа, Родопите, по долината на река Струма, село Божурище, Софийско и около манастира Св. Кирияк Асеновградско.Цъфти в началото на месец май.